Платформа за мобилните българи по света
от 01.01.2011 г. досега
приемна грижа за изоставени деца
25 000 евро годишно
Илия Божилов (Нидерландия)
Не можем да разкажем за този проект по-добре от Илия Божилов:
След като в началото имаше малко лутане и купувах безразборно джапанки, дрешки, сакчета и други по-ненужни неща, накрая се спряхме на два проекта.
Единият проект, който започнахме през 2011 година, беше така нареченият „Баба и внуче“, макар че това нито са баби, нито са внучета. Някои от жените, които се занимават с това нещо, са доста млади и децата не са им внучета, а са изоставени от българската държава деца, хвърлени в домове без грижа.
Говоря за времето от периода 2007-2013 година. Сега, към 2017 година, нещата вече се подобриха, малко или много, с помощта на директивите на Европейския съюз.
Проектът „Баба и внуче“ ми се стори, че имаше най-много смисъл за децата, защото те получаваха лична грижа и също така имаха възможност да завържат почти като в семейство контакт с по-възрастна жена, която постепенно да поеме ролята на майка или на баба. И да има смисъл и резултат от това общуване.
Резултатите бяха невероятни. Имаше деца, които проходиха. Проговориха. Почнаха да се смеят. Тръгнаха на училище. Завършиха училище.
Фондация "Чичо" подкрепя Дома за деца с умествени увреждания в Горски сеновец. Той се ръководи от над 15 години от Бистра Ботева. В институцията има деца с всякакви нужди. От деца, които са изоставени и сирачета до деца с церебрална парализа деца и други тежки болести, които изискват интензивна лекарска грижа, която през първото десетилетие на 21 век време държавата не осигурява. В днешни дни домът вече е закрит и е превърнат в Дневен център за деца и младежи с увреждания.
Сред порасналите възпитаници на бившия дом са Христо (на 23 години) и Елена (на 16 години). Илия Божилов ги кани на гости в Холандия. За тях той споделя:
С Ицо и с Ели съм се срещал веднъж на две-три години, когато бях малки. Последните няколко години срещите ни зачестиха. Те пораснаха. Имаме много, за какво да си говорим. Имат много въпроси - всички тези въпроси, на които не е имало кой да им отговаря през всичките тези години. Въпроси за света, въпроси за това, как се случват нещата в живота. Тези две деца специално са ме очаровали безкрайно с това, как тези две човешки същества, които една ли не в някоя люта зима са оставени на прага на тази институция, са вече отличници.
Ели се справя чудесно в училище. Ицо е в консерваторията. Усмихват се. Имат чувство за хумор. Комуникират като зрели хора. Просто е страхотно, как човек, когато понякога колкото и малък шанс да има, може да се пребори и да има нормален живот.
Не можем да разкажем за този проект по-добре от Илия Божилов:
След като в началото имаше малко лутане и купувах безразборно джапанки, дрешки, сакчета и други по-ненужни неща, накрая се спряхме на два проекта.
Единият проект, който започнахме през 2011 година, беше така нареченият „Баба и внуче“, макар че това нито са баби, нито са внучета. Някои от жените, които се занимават с това нещо, са доста млади и децата не са им внучета, а са изоставени от българската държава деца, хвърлени в домове без грижа.
Говоря за времето от периода 2007-2013 година. Сега, към 2017 година, нещата вече се подобриха, малко или много, с помощта на директивите на Европейския съюз.
Проектът „Баба и внуче“ ми се стори, че имаше най-много смисъл за децата, защото те получаваха лична грижа и също така имаха възможност да завържат почти като в семейство контакт с по-възрастна жена, която постепенно да поеме ролята на майка или на баба. И да има смисъл и резултат от това общуване.
Резултатите бяха невероятни. Имаше деца, които проходиха. Проговориха. Почнаха да се смеят. Тръгнаха на училище. Завършиха училище.
Фондация "Чичо" подкрепя Дома за деца с умествени увреждания в Горски сеновец. Той се ръководи от над 15 години от Бистра Ботева. В институцията има деца с всякакви нужди. От деца, които са изоставени и сирачета до деца с церебрална парализа деца и други тежки болести, които изискват интензивна лекарска грижа, която през първото десетилетие на 21 век време държавата не осигурява. В днешни дни домът вече е закрит и е превърнат в Дневен център за деца и младежи с увреждания.
Сред порасналите възпитаници на бившия дом са Христо (на 23 години) и Елена (на 16 години). Илия Божилов ги кани на гости в Холандия. За тях той споделя:
С Ицо и с Ели съм се срещал веднъж на две-три години, когато бях малки. Последните няколко години срещите ни зачестиха. Те пораснаха. Имаме много, за какво да си говорим. Имат много въпроси - всички тези въпроси, на които не е имало кой да им отговаря през всичките тези години. Въпроси за света, въпроси за това, как се случват нещата в живота. Тези две деца специално са ме очаровали безкрайно с това, как тези две човешки същества, които една ли не в някоя люта зима са оставени на прага на тази институция, са вече отличници.
Ели се справя чудесно в училище. Ицо е в консерваторията. Усмихват се. Имат чувство за хумор. Комуникират като зрели хора. Просто е страхотно, как човек, когато понякога колкото и малък шанс да има, може да се пребори и да има нормален живот.