Паметник на Георги Марков

Единственият паметник в България на Георги Марков се намира на площад „Журналист“ в София. Българският писател, журналист, политически емигрант, дисидент и световноизвестна жертва на комунистическото отмъщение за неговата остра критика на режима е увековечен от скулптора Данко Данков, по поръчка на д-р Георги Лазаров.

Паметникът е открит официално на 11 ноември 2014 година, в присъствието на съпругата на Георги Марков – Анабел Маркова, братът на Георги Марков – Никола Марков, двама бивши и един действащ президент на България – Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев.

Представа за Георги Марков, д-р Георги Лазаров получава благодарение на книгите на разследващия журналист Христо Христов „Убийте скитник“ и „Двойният живот на агент Пикадили“.

Георги Лазаров описва мотивацията си да финансира изграждането на паметник на Георги Марков така:

За нас, политическите емигранти в чужбина, Георги Марков за 20-ти век е това, което е бил Христо Ботев за 19 век. И двамата са творили в чужбина. И двамата са били политически емигранти. И двамата са били убити. Христо Ботев от „своите“, Георги Марков от „нашите“. това отношение Георги Марков казва, както и преди малко споменахме, истината за България. И неговото творчество според мен трябва да се изучава в училищата така, както се изучава творчеството на Христо Ботев. За да не забравяме. Защото, когато почнем да забравяме, може отново - за трети път – да ни сполети робство и тиранията.

Интересна е историята на получаване на съгласие и разрешение от столична община, разказана от Георги Лазаров:

Отидохме с Любен Марков, братовчеда на Георги Марков и с президента Желю Желев при госпожа Фандъкова (бел. р. кмет на София). и обяснихме идеята. Тя се ентусиазира много да направим паметник на Георги Марков и каза, че ще ни даде след няколко месеца разрешение. Обадихме се в края на годината, защото не вървеше с разрешението. Казах на Любен Марков „Кажи на госпожа Фандъкова, че ако не може да издаде разрешение, тогава ще опитаме да направим паметника на Waterloo Bridge, където е убит.“ Аз съм говорил с властите в Лондон и те са много заинтересовани от тази работа. Като им кажа ,че искам да направя паметник на един български журналист, който е убит, те питат „Къде е България?“. Но като им кажа „един журналист, който е убит с чадър“, се сещат. Всички знаят, че на Ватерло е убит журналист с чадър. Вярно или не, така се знае в цял свят. И бяха готови да го направят, ако не станеше в София. Госпожа Фандъкова разбра, че са й мушнали папката някъде по чекмеджетата. На специална сесия на съвета преди месец и нещо решили да се прави паметник. Дадоха безсрочно мястото на площад Журналист.

За Георги Лазаров, Георги Марков чрез своите „Задочни репортажи“ е културно явление и еталон за журналистика:

Георги Марков не е само своето творчество, което е значително и е много културно … Той има един прекрасен българския език, модерен, красив, to the point, както се казва на английски. Нещата ги казва точно както трябва да бъдат казани. С много прецизен език. Неговите „Репортажи“ обаче не са само публицистика, но са и културни явления … Те са написани на един прекрасен български език. Журналистите могат да се учат от тях. Той е направил това, което започнаха да правят в 21-ви век. За съжаление, българската журналистика малко деградира в това отношение. Не е вече на това ниво, на което Георги Марков е говорил от Лондон.

Тодор Чобанов, заместник кмет на Столична община:

Това е паметник на един ярък представител на дисидентите от времето на комунизма в България. Човек, който е загинал. Това е едно политическо убийство, един акт на терор на тогавашната тоталитарна държава. Всъщност, паметник се слага, за да се помни, че дори в онези времена, когато свободата на словото нищо не означава, в България дори тогава е имало хора, които са намирали начин да говорят. Да казват истината, да разказват за недъзите на онова време. Именно, защото той е един от тези, които умират заради свободата на словото, затова се поставя неговия паметник именно на площад Журналист. В урбанистиката има едно правило, имената да съвпадат, да са в система. Тук е площад, посветен на журналистиката, а той като журналист в BBC, Свободна Европа, в Дойче Веле наистина прави забележителни репортажи. Това са така наречените „Задочни репортажи“, в които всъщност се бори за свободата на словото и разказва това, което не е могло да бъде разказвано. Тук преди повече от 10 години е била поставена и паметна плоча. Тя все още е тук, в другия край на градината, така че продължаваме с тази традиция.

Използвани източници